Крепостта Землънград - тънещо в забрава място на славни боеве от Средновековието

03.02.2014
Град Земен е административен център на община Земен и се намира в западната част на страната, на левия бряг на река Струма. Старото име на града е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година село Белово е преименувано на село Земен. Идеята на новото име е била да се възроди и запази името на средновековния град-крепост Землънград, който се намира по средата на Земенския пролом на река Струма.

През древността и средните векове в района е преминавал път, свързващ Пауталия (по-късно Велбъжд) със Сердика (по-късно Средец), охраняван от множество крепости. Открити са останки на късноантична и средновековна крепост североизточно от жп спирка "Скакавица", на късноантично селище, средновековна крепост, късносредновековна църква и селище при с. Раждавица. Преди третия жп тунел реката прави меандър, на чиято висока част някога се е издигала непристъпната средновековна крепост Землънград – най-устойчивата от поредицата крепостни съоръжения, които включват и две бойни кули на входа и изхода на пролома.
 
 
Крепостта Землънград се намира на десния бряг на р. Струма. Тя е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат до 130 m над нивото й.
 
 
Димитров и Ханджийски в своя труд "Каменните щитове на България" от 1988 г. дават следното описание на крепостта:
„Средновековната крепостна система на Землънград се състои от 5 крепости, разположени по цялата дължина на пролома. Три от тях са в община Кюстендил, включително и самият Землънград, а в община Земен се намират крепостите: Средновековно укрепено селище и Крепост Орлите. На много места в района личат основите на дебели каменни зидове, върху които са се извисявали високи бойници. Те са били част от крепостната система на Землънград. Нейните останки се намират на 5 км. североизточно по права линия от центъра на село Раждавица и на 2 км североизточно по права линия от спирка "Скакавица."
 
 
При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най-значителни са от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. Крепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки площ от около 15 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон. Военно-отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.
 
 
По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI и дори от средата на XVII век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.
 
Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене под действието на екзогенните релефообразуващи процеси. Отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на района, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава.
 
 
До крепостта може да се стигне с автомобил по черен път, който тръгва от село Раждавица и стига до кариерата в пролома, както и чрез влак, ако се слезе на жп спирка "Кариерата". Следва изкачване по склоновете на самата кариера, откъдето се открива прекрасна гледка към крепостта или преминаване по пътеката покрай реката, чрез която се стига до самата крепост. Трябва да се има предвид, че районът не е посещаван от много туристи, маркирани пътеки няма, а наличните може да са обрасли и трудно проходими.
 
 
 
Текст и снимки: Евгения Сарафова
 

 

 

 

 

Коментари (2)

Богомил Георгиев
01.08.2015 22:55
Не спира, защото индустриалния клон на кариерата беше разширен и там има огради :( От тази година е така.
Надя Борисова
29.07.2015 16:03
Влакът вече не спира на спирка "Кариерата".